Кирил Генчев Христов е български поет, белетрист, драматург и преводач. Той е баща на астрофизика Владимир Христов (1902 – 1979) и на Анна Христова.

Кирил Генчев Христов е роден на 29 юни 1875 г. в Стара Загора. Остава от малък сирак, за отглеждането му помагат двамата му вуйчовци, офицерът Георги Абаджиев и юристът Стефан Киров, професор по право в Софийския държавен университет. Учи в родния си град, а след това, според местоживеенето на вуйчовците, в Самоков, Търново и София, където завършва гимназия. През 1895 г. е изпратен със стипендия от Военното министерство във Военноморското училище в Триест.

В Италия се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети – Данте Алигиери, Джакомо Леопарди, Джозуе Кардучи, Лоренцо Стекети, Габриеле Д’Анунцио. След едногодишен престой се завръща в България. През 1897 – 1898 г. живее в Брюксел като студент по право и за кратко в Лайпциг и Неапол. Става преподавател по български език и литература в Пражкия университет.

Учителства в Шумен през 1900 г., а през 1901 г. е преместен в София и командирован в библиотеката на Висшето училище (днешния Софийски университет). Заедно с Антон Страшимиров редактира списание „Наш живот“. През 1904 г. се обявява в защита на Стоян Михайловски, осъден условно заради поредица от статии срещу Фердинанд I.

В 1900 – 1905 година е женен за кюстендилската учителка Невена Палашева. След развода им и последвалата смърт на Палашева децата им са отгледани от сестра ѝ Елена Палашева.